Създаване на модел на опазване, социализация и популяризиране на християнските православни паметници в България


Културното наследство е неразделна част от обществото, в което то възниква, опазва се или изчезва. Изучаването му като съвкупност от религиозни, културни, художествени, интелектуални, материални и нематериални артефакти, натрупани през различните исторически периоди и превърнали се в органична част на ценностите на региона, нацията и страната е научен проблем, изискващ решаването на различни научноизследователски задачи.
България с уникалната си природа e обект на непрекъснат интерес на туристи от страната и чужбина. Природните феномени Рилските езера, Смолянските езера, Чудните мостове в Родопите, Белоградчишките скали, уникалното ни Черноморие, пещерите, селата-резервати, планинските курорти, балнеоложките центрове и пр. обекти ги привличат през цялата година.
В контекста на туристическия интерес трябва да се подчертае същественото място, което заемат културно-историческите паметници, запазени през вековете. Много от тях са свързани със християнизацията на българското население и са част от културното наследство не само на отделните региони, а и на страната ни. Най-известните паметници на християнската култура с национално значение са големите манастири – Бачковският, Рилският, Троянският и много други, които са обект на постоянен интерес от богомолци, изследователи и туристи. Изследователи, архитекти, туристи проявяват постоянен интерес към по-известните православни религиозни паметници, като много от малките църкви и параклиси остават неизвестни за тях. Сред тях има както множество църкви, построени през ХІХ век и по-рано, така и много нови храмове и параклиси, издигнати в наши дни.
Актуалността на проекта се определя от недостатъчното познаване на локалните традиции и добри практики за опазване, изграждане и популяризиране на християнските паметници в България като част от националното културно наследство. Активните действия в тази посока – частни инициативи, подкрепа на местните власти и държавните институции и др. се нуждаят от изследване, анализ и публичност с цел да станат модел за провеждане на подобни политики и по отношение опазването културното ни наследство. Доброто познаване и прилагане на създадения по проекта модел за опазването на паметниците на културата в България, в частност – паметниците на православното християнство, е в синхрон с политиките на ЕС за запазване на културното наследство като фактор за опазване на националната идентичност не само на страната, но и в рамките на ЕС.
Image
Image
Image
Image
ЦЕЛ НА ПРОЕКТА
Целите на проекта са значими и предполагат реализиране на научни изследвания с фундаментален характер, както и развиване на резултатите от тях в приложна посока, което е от съществено значение за културната сфера като цяло. Планираният краен научен продукт - модел за оптимизация на дейностите и инициативите, свързани с опазването и популяризирането на православните християнски паметници към момента не е разработван, което го прави и крайно необходим. Използваната методология е обоснована и реалистична, а очакваните ефекти и резултати предвиждат не само генериране на нови знания, но и реално практическо приложение. Актуалността на темата се обуславя също така и от нарастващата роля на хоризонталните структури в обществото. Актуална е и поради спецификата на българското културно наследство, което не е концентрирано само в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, а има своите ценни (включително и световни обекти) и в малки населени места, част от които са отдалечени от основни средища и нямат добра пътна инфраструктура. Всичко това налага нов подход и създаване на нов модел , който да бъде приложим в работата на местните и държавни органи, както и на самите културни институции.
Image
Image
ВИЗИЯ
Важно място в реализирането на проектната концепция заема интердисциплинарният подход. Интердисциплинарният характер на проекта се определя от взаимодействието с научни направления от област хуманитарни науки - изкуствознание, архитектура, християнска архитектура, иконография и иконопис, история – краезнание. Научните изследвания по проекта ще бъдат обсъждани чрез организиране на работни срещи и посещения със специалисти от местните културни и просветни организации като музеи, библиотеки, читалища. Въз основа на тяхното познаване в детайли на особеностите на местните структури, ще се извърши съпоставка на проблемните области, ще се откроят добрите практики, за да се обобщи и обоснове правилен модел за опазване, социализация и популяризиране на християнските православни паметници в България, която да помогне за по-оптимално опазване и популяризиране на културно-историческото наследство. Проектът ще се реализира при пряко взаимодействие с основните институции, които имат отношение към опазването на православните християнски паметници по места - църквите, общините, както и с други институции, интересуващи се от тази проблематика - медиите, образователните учреждения в съответните територии, определени за обект на проучването. Ще се привлекат под формата на доброволци местни експерти, както и студенти родом от тези места – особено в етапа на теренната работа.
При теренните проучвания членовете на екипа ще търсят съдействие и съвместна дейност с музейни работници, специалисти от регионални библиотеки и архиви, както и просветни дейци от местни читалища и представители на БПЦ. Всяка от тези групи не само ще има достъп до крайния продукт, но сама ще бъде носител на трансфер на знания за едно по-широко разпространение в средата, в която живее и работи постоянно. По този начин ще се получи обратна връзка за рефлективна информация за всеки отделен регион, което може да послужи в бъдеще като коректив при наличието на една динамично променящата се културна среда.
Ще се създадат научни продукти – публикации в издания с импакт фактор или импакт ранг, сборник с публикации по проекта. Ще бъде направено необходимото текущата работа по проекта да намира отражение в дигиталното пространство – на сайт и/или сайтове със съответен профил. В процеса на работа ще се провеждат  периодични срещи на екипа, с цел да се обменя опит и да се споделят срещаните трудности, за да може да се отработи по-съвършена методика и пропуските да се отстраняват навреме.
Разпространението на резултатите ще бъде съобразено с потребителите на крайния продукт на проекта. Трансферът на знания и изработката на модел ще бъдат адресирани към по-широк кръг от учени, специалисти, общественици, журналисти и всички заинтересовани.
Банер 1
©2018-2019 УниБИТ. Реализиран с финансовата подкрепа на ФНИ