В периода 10-14 юни 2018 г. членове на екипа посетиха гр. Варна. Целта на посещението беше намясто да се идентифицират православните храмове на територията на общината, да се проведат срещи и разговори с представители на местната власт, на Българската Православна църква и с представители на културни институции, в случая със сътрудници на Археологическия музей в града. Предварително бяха планирани посещенията със съдействието на Община Варна, в лицето на кмета г-н Иван Портних и зам. кмета г-н Пейчо Пейчев. Благодарение на усилията и авторитета на г-н Пейчев бяха осъществени всички предварително планирани слещи, за което екипът на проекта сърдечно му благодари.

Изборът на Община Варна за пилотна община напълно отговаря на предварително поставените цели на проекта и теренните изследвания потвърдиха очакваните резултати. Трите основни направления за изследване тук са застъпени напълно – има стари църкви, които са обект на грижа и опазване, строят се нови храмове и, което е специфично за този регион – православните храмове са обект на засилен туристически интерес.

Във Варна се проведе среща със зам. кмета  г-н Пейчо Пейчев, който още през м. март бе съдействал за попълване на базовата анкета на проекта. В разговора с него бяха уточнени конкретните обекти на изследване, тяхното днешно състояние и бъдещо развитие, както и представителите на местната общност, срещите с които ще са полезни за изпълнението на проекта. Не само бе заявено, но бе и оказано пълно съдействие за извършването на планираните теренни проучвания. Също така бе споделено, че ръководството на Община Варна е в много тясно сътрудничество с представителите на БПЦ, по-специално с Варненската и Великопреславска митрополия. С общи усилия двете важни институции влагат средства и осъществяват проекти за опазването и популяризирането на православните храмове, намиращи се на територията й, както и за строеж на нови. В момента най-важният и най-голям проект обект е новостроящият се храм „Св. Прокопий Варненски“.

Срещата на екипа с представители на БПЦ във Варна бе осъществена с изключителното съдействие на г-н Пейчо Пейчев.

Отец Димитър, ставрофорен иконом и протосингел на Варненската и Великопреславската света митрополия бе така любезен да отдели от своето време и да разговаря с екипа. Отец Димитър с голямо задоволство подчерта, че Варненската и Великопреславската света митрополия работят много успешно с общината в опазването и популяризирането на православните храмове на територията й. Изрази  своето положително отношение към загрижеността от страна на държавата и общината за съхраняването на православното културно наследство: „Новата църква Св. Прокопий, която се строи в момента е със средства на правителството, общината. Това е голям храм с прилежащи към него сгради, с конферентни зали. Искам да кажа, че и общината и правителството много ни подкрепят. Бойко Борисов даде 300 000 лева, към 150000 лева даде общината. Отделно тя даде към 170 000 лева за ремонт на покрива на катедралния храм, който протече. Проблемът е, че за да се започне ремонтът, трябва разрешение на МК, но ние нямаме съответната документация. Миналата година отпуснаха 110 000 лева за тази цел и се работи по въпроса – заснемането от архитект е направено, направено е почти всичко. Останаха някои довършителни работи, за да можем да кандидатстваме пред Дирекцията по вероизповеданията за реставрация. Тя преди десетина години е реставрирана, но сега след тези течове се нуждае от реставрация на стенописите. Тук във Варна е солена влагата и на стенописите се образуват бели петна. И на олтара правихме реставрация, също така и на купола почна да пада мазилката и с помощта на общината, на Дирекцията по вероизповеденията и с наши средства, които ние събираме като дарения. Големите дарения отиват за Св. Прокопий, там е съсредоточено вниманието на бизнеса. Още по времето на Дядо Кирил, Бог да го прости, те много му съдействаха, той имаше много приятели в бизнессредите и те му помагаха кой с каквото може. Катедралата е малко позабравена, въпреки че тя е лицето на Варна и мен това ме боли, защото съм и председател на настоятелството. Те обещават, но обещаното не е като даването. Когато дядото ги покани на коктейл на Рождество или на Великден, всеки казва Да-а – общински съветници, бизнесмени, но после се отмятат и това остава само като добри желания. Но чакаме да си довършим документацията и да подемеме кампания да си запазим стенописите, защото ако ги похабим ще бъде голяма загуба.“

Сн . 1. Разговор с протосингела на Варненската и Великопреславска света митрополия Отец Димитър.

 

Бе проведена среща-разговор със сътрудници на РИМ Варна. На нея присъстваха г-н Валери Кинов – уредник на Аладжа манастир, гл.ас. д-р Васил Тенекеджиев – специалист по иконопис и г-н Игор Лазаренко – директор на музея и организатор на срещата. По време на разговора бяха споделени проблеми на опазването на културното наследство, които съществуват във Варна и какви действия се предприемат за тяхното решаване.
Среща-разговор със сътрудници на Археологически музей Варна по проблемите на опазването на културното наследство в региона.

За разлика от представителите на местната власт и на БПЦ сътрудниците на музея изказаха резервирано относно сътрудничеството между светска и църковна власт по отношение на  опазването и стопанисването на православните храмове. Те огласиха различни неуредени взаимоотношения относно самите църкви и иконите в тях, като посочиха причините за това: „Има много горещи точки. Да вземем,например, експозицията с иконите, която една от най-големите в страната. Има неразбории, защото известно време две от църквите, които сега са действащи в града, са били музеи по времето на комунизма. След това те са върнати на църквата, което е добре. Обаче не можем да се разберем кои икони къде да бъдат кои в църквата, кои в музея. Става дума за църквите „Св. Атанасий“ и „Св. Архангел Михаил“. Съответно някои икони, които се водят регистрирани при нас, са в църквите и част от тези, които се водят регистрирани в митрополията са при нас. С едни постоянни ежегодни протоколи се потвърждава това положение. Те не ни търсят за съдействие и ние не ги търсим за съдействие. Така че положението е малко особено, в никакъв случай то не е война, просто хладни отношения. Тънкият момент тук е, че Варна има два вида църкви – едните са паметници на културата и други - археологически паметници: като Аладжа манастир, манастира в местността Теке Караач, като този в местността Джанавара. Те са археологически паметници и църквата няма никакво касателство с тях, освен че става дума за християнски паметници. Те не ги използват, не ги проучват по никакъв начин. В същото време има действащи църкви, каквито са в момента „Св. Атанасий“, Малка Богородица, „Св. Архангел Михаил“, които са емблематични паметници. Те са действащи църкви, нищо, че са много стари. Там пък ние нямаме никакво касателство, защото те са си изцяло в ръцете на Митрополията. Тя ги стопанисва, реставрира, обслужва и прочее. Така че това са две съвсем различни групи православни храмове. Ние сме методически подчинени на Министерство на културата и практически подчинени на община Варна. Митрополията е подчинена на Светия синод.

Имало е през годините аспирации на църквата към Аладжа манастир, но документално погледнато, сега няма никакви неясноти. Има обекти, които са археологически обекти и паметници на културата. Аладжа манастир е един от тях. Ние се занимаваме с тях. И има църкви, които са си действащи и са си на Митрополията.“

Логично бе особено внимание да бъде отделено на музейния комплекс „Аладжа манастир“.
 С любезното съдействие на г-н Валери Кинов, негов уредник, бяхме запознати с неговата история и със съвременното му състояние. Споделено бе, че комплексът се нуждае от средства и реставрационно внимание, понеже много от обектите на негова територия се нуждаят от укрепване и възстановяване. Главното, върху което г-н Кинов наблегна бе, че целият колектив на комплекса е готов по всяко време да бъде полезен на музея. Също така разказа как се популяризира и социализира Аладжа манастир като музеен комплекс. Той е отворен за посетители през сезона, които се запознават с историята му и с обектите на територията му. С усилията на музейните работници манастирът е станал достъпен и безопасен – построени са стълби, навеси, укрепени са стени. И всичко това без да се нарушава автентичността на обекта.

 

По инициатива на г-н Кинов от известно време туристите се привличат и чрез мултимедия. За успехите и трудностите той сподели: „Аз съм сценарист на спектакъла. По моята книжка с легендите. С режисьора, който е от София – Николай Йотов се казва и продуцентска фирма ЦСН – нещо такова беше,  решихме да покажем културно-историческото развитие, тоест периодите от развитието на град Варна в духовенството. Като започнем от карматското море и минем през появата на първите хора преди сто хиляди години, откриване на огъня и грънчарското производство. Снели сме всеки един отделен период като видеоклип. Без екран, скалата служи за екран и е много интересно. Там, от лявата страна, има още един екран. На него излиза периода, който показваме. Времето на некропола е следващото, създаването на града преди 2600 години от древните гърци, римският период с термите, който е останал, основаването на българската държава, времето на княз Борис и историята на самия манастир, като основно място в нея има – като червена линия минава през този епизод - изписването на ангела с усмивката на Джокондата. И гибелта на манастира, той беше използвал един негов колега битката – едни възстановки, които ги правят край Шумен всяка година, заснели турците как се бият с мечове. Тука заснехме гибелта на манастира, подпалването, укриването на съкровищатаи смъртта на монасите. Появата на легендите и финалът – пазителят на манастира и оживелият ангел от фреските. Момченцето, което снемахме, то беше на оператора племенник, поразителна прилика между него и ангела. Поразителна. Невероятна. За две години сме направили някъде към 200-250 представления. Много хора го гледаха, но вече не идват. Аз продължавам в мъка, говорим за ентусиазма, защото ако не осигуря необходимата бройка по ценоразпис, на спектакъл трябва минимум по 400 лева. Цената е 10 лева за възрастни, при групови посещения – 4 лева за деца. Трябва да осигуря поне 40-50 човека, за да мога, понеже първоначално плащах на една фирма, тъй като ние нямаме специалисти за компютри, видео, обучаване. Една фирма, варненска, „Призма”, ако сте я чували. Те идват да управляват спектакъла. Първоначално им плащахме по 400 лева. Тази година не мога да реализирам повече от 300-400 лева на спектакъл, затова по моя идея беше да се удължи работното време на обекта. В крайна сметка тези пари обекта ги прави, аз използвам допълнителни пари, когато имам.“

Много плодотворна и резултатна бе срещата с кмета на гр. Варна г-н Иван Портних.

Сн. Среща с кмета на гр. Варна г-н Иван Портних

Въпреки заетостта си като кмет на този голям град, той бе любезен да отдели от своето време и да поговори с нас за действията на общината по опазване на културното наследство, за проблемите, с които се сблъскват.

За усилията на общинското ръководство за благоустрояването на град Варна г-н Портних скромно заяви:

„Стараем се, то разбира се, магическа пръчка няма, но се стараем. Положихме доста усилия последните години. Имаше един доста дълъг период, когато Варна беше така позабавила развитието си или да кажем така, не се възползваше адекватно от възможностите, които имаше за привличане на средства за обновяване на градската среда, и не само за инфраструктура, пътища, училища, спортни съоръжения, детски площадки и т.н. Но наваксахме доста за последните три години и това ударно темпо, с което инвестирахме се опитваме да го засилваме още повече.“

На въпроса за сътрудничеството им с Митрополията г-н Портних потвърди мнението и на г-н Пейчев, и на Отец Димитър:

„Ние с Митрополията се опитваме да работим наистина активно. Помагаме им активно и по отношение на Св. Прокопий, там и правителството помага. Ние като община също всяка година отделяме сериозни средства за завършването на храма. Помага ме и по отношение на поддържането на други храмове.

 Да, трябваше да се оправи покрива на катедралата, защото вече беше критично положението, застрашаващо беше за иконописите вътре… В Аспарухово наскоро храма го обновихме, вътре иконописите; в областта преди десетина дни се откри храм в село Здравец, един румънски иконописец го изографиса. Прекрасно се е получило, местните са много щастливи. Преди 10-12 дни беше празника.

Г-н Портних не пропусна да отбележи и проблемите с Аладжа манастир и с възстановяването на други древни манастири и базилики: Това, което имаме и да направим и в действителност бяхме тръгнали с доста сериозни темпове и ще ви обясня защо се поспряхме, но безусловно Княжеския манастир на Карач теке, трябва да се положат усилия за социализация, за реклама, естествено за нужните реставрационно-укрепителни дейности ще са необходими доста пари затова, но за това пък е уникално място и достъп е затруднен за съжаление. Изисква се изграждане на доста сериозна инфраструктура. От тук е на не по-вече от 3-4 км по права линия, но е в една местност, в която са възстановявани земи и там няма проведена регулация и пътя е доста тесен  за достъп. Но има ли желание има и начин за всяко нещо.“

На въпроса какъв е интересът на туристите към историческото и културно наследство на Варненската община кметът отговори:

„Проблемът последните 5 години беше, че ние имам 100000 туристи около брега , основно в Северната част, но тези хиляди туристи, не посещават града. Една от причините е в това, че туроператорите избягват да ги включват в маршрутите, защото липсва инфраструктура, която да обслужва туристите (къде да спират рейсове и т.п.). Аз още не бях кмет, когато инициирах да бъде изграден един пешеходен ринг, който да дава лесен достъп на гостите на града да посещават музеи, галерии, обекти на КИН, пък и града като цяло. Правим каквото е необходимо.“     

Сн. Основна забележителност на Варна е нейният Катедрален храм „Св. Успение Богородично“.

Храмът се намира в центъра на града и представляла не само забележителен храм, но и обект на постоянен туристически и поклоннически интерес. Предстои да бъдат реставрирани неговите уникални стенописи, предстои ремонт на покрива. Средствата за това са отпуснати от правителството, Община Варна и БПЦ.

Голяма грижа и отговорност за БПЦ, за Община Варна и за варненската общественост е завършването на строежа на храма „Св. Прокопий Варненски“.

Съществена част от теренните изследвания на територията на община Варна бяха посещенията на отделните православни храмове, обект на изследване на екипа. Освен катедралния храм в центъра на града бе посетен новостроящият се храм „Св. Прокопий Варненски“, манастирът „Св.св. Константин и Елена“ в едноименния курортен комплекс, църквата в с. Приселци.

Във връзка с отчета на националния проект ДН15/4 и съгласно Работната програма за втори етап на 08.09.2021 г. в гр. Варна бе проведена работна среща на екипа  с представители на местната власт, различни културни институции, БПЦ, медии. На срещата в сградата на Община Варна – една от пилотните общини, обект на изследване бяха презентирани резултатите от изпълнението на проекта и бяха обсъдени проблеми при опазването и социализацията на религиозното културно наследство.

 Срещата бе организирана с любезното съдействие на ръководството на общината в лицето на г-н Иван Портних – кмет на гр. Варна и зам.-кметовете г-н Пейчо Пейчев и г-н Коста Базитов, който лично присъстваше и приветства екипа и присъстващите. Сред тях бяха представители на РИМ Варна, Варненска и Великопреславска света  митрополия, преподаватели от града, Регионална библиотека „Пенчо Славeйков“и читалища. От страна на медиите събитието бе отразено от БНР, БТА и Телевизия „Скат“, които в интервютата зададоха множество въпроси.

В началото на срещата проф. д-р Мария Николова – ръководител на проекта запозна присъстващите с целите, задачите и същността на проекта, както и с получените резултати. Особен интерес предизвика постоянното отговорно отношение на българите към своите храмове – факт, който бе установен и в трите изследвани общини – Варна, Смолян и Болярово. Имаше много въпроси и голям медиен интерес както към самия проект, така и към конкретните резултати. Всички бяха особено впечатлени от дейността на отделни личности, които със собствени сили и средства възстановяват и съхраняват паметниците на религиозното наследство в различни малки населени места.

Проф. д-р София Василева представи сборника „Социална инвенция на религиозното културно наследство. Сборник изследвания. Споделен опит“, издаден по тематиката на проекта. Сборникът съдържа научни разработки на млади и утвърдени учени от пет държави – България, Русия, Беларус, Румъния, Казахстан, в които проблемът с опазването на религиозното културно наследство е разгледан от множество различни гледни точки. С цел популяризиране на съдържанието, изданието е на три езика – български, английски и руски. Екземпляри от сборника бяха подарени на представителите на общината, културните институции, медиите и БПЦ.

Презентирането на резултатите от проекта предизвика голям интерес сред участниците, които задаваха въпроси, споделяха свои наблюдения и опит.